В двора на моята къща рождена
пъстри латинки все още растат,
сутрин разцъфват в дъга пъстроцветна,
вечер угасват и кротичко спят.

В двора на моята къща рождена
малка скамейка самотна стои,
някога боси крачета по нея
с пясък оставяха детски леди.

В двора на моята къща рождена
кротко клокочи бистра вода,
люляк ухае лилав до елата,
разделят ги само три стъпала.

В двора на моята къща рождена
всичко по старому още стои,
няма го само детето голямо,
песен и глъчка тук не звъни.

В двора на моята къща рождена
някой прогони смеха, радостта,
много къщи в живота си имах,
като рождената няма нийде в света.