Вечер в двадесет и два.
Мъгла лепи самотни листа по стъклата.
Чакам. Ах, как чакам някой да звънне

Аз помня мамините песни
и приказките, четени в захлас.
Сега на Марти пея песни

Днес е твоят голям ден, мамо!
Днес родила си мен.
Аз пораснах до трендафила само.

Сънувам нощем родната си къща
и бисерния грозд на ниската асма,
и борчето до портата желязна,

Имай нужда от мен
и от другите, дето обичаш!
В дома от усмивки граден