На таз въртележка детска
и аз някога съм била.
Препускала съм
с кончето дървено
не знам накъде и кога.
Косите ми - бяла пяна -
са се сливали с гривата -
тежко дърво.
И съм се връщала там,
откъдето съм тръгвала.
Колко ли хубаво е било!...
От радост искряла съм,
че детето безгрижно с мечти
може тъй далеч,
тъй далеч да лети.
Днес все още е тук
въртележката детска, голяма.
Няма го кончето
и детето щастливо го няма.
Ех, въртележке, спомен
от детските свидни години,
как да си върна мечтите?
Кончето как да си върна?
Кажи ми!...