Постинг
10.06.2008 17:49 -
Вечер в двадесет и два
Вечер в двадесет и два.
Мъгла лепи самотни листа по стъклата.
Чакам. Ах, как чакам някой да звънне
и да стана богата.
Вечер в двадесет и два.
Уморена, едва дишаща,
като сено изсушена,
изправям плещи с незнайна мощ надарена.
Вечер в двадесет и два.
Щурчета пеят навън във нощта.
Аз блестя ли, блестя,
окъпана в нежна словесна вода.
Вечер в двадесет и два.
Вън вали,
нощта е в мълнии облечена.
Сърцето ми шепти:"На радост си обречена!"
Вечер в двадесет и два.
Вятър гъне черешата, тополи зловещо бучат.
Боже, нека над тези, с които говоря,
бели гълъби вечно летят!
Вечер в двадесет и два.
Оцъклена луната в стаята ми влиза.
Не я усещам.
Слънце сякаш по лицето ме близва.
Вечер в двадесет и два.
Когато всичко спи
глас познат разбужда тишината нощем:
"Лелко, чуваш ли? Обичам те още!"
.........................................................
Лека нощ, скъпи мои, далечни!
Чакам ви в двадесет и два
утре вечер!
Мъгла лепи самотни листа по стъклата.
Чакам. Ах, как чакам някой да звънне
и да стана богата.
Вечер в двадесет и два.
Уморена, едва дишаща,
като сено изсушена,
изправям плещи с незнайна мощ надарена.
Вечер в двадесет и два.
Щурчета пеят навън във нощта.
Аз блестя ли, блестя,
окъпана в нежна словесна вода.
Вечер в двадесет и два.
Вън вали,
нощта е в мълнии облечена.
Сърцето ми шепти:"На радост си обречена!"
Вечер в двадесет и два.
Вятър гъне черешата, тополи зловещо бучат.
Боже, нека над тези, с които говоря,
бели гълъби вечно летят!
Вечер в двадесет и два.
Оцъклена луната в стаята ми влиза.
Не я усещам.
Слънце сякаш по лицето ме близва.
Вечер в двадесет и два.
Когато всичко спи
глас познат разбужда тишината нощем:
"Лелко, чуваш ли? Обичам те още!"
.........................................................
Лека нощ, скъпи мои, далечни!
Чакам ви в двадесет и два
утре вечер!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 78