Днес е твоят голям ден, мамо!
Днес родила си мен.
Аз пораснах до трендафила само.
Виж лицето ми - слънчев невен.

Тичах с вятъра, галех цветята,
пеех безгрижно от тъмни зори,
газех босичка тихо в тревата,
вечер стихвах след бурни игри.

Колко весела бях и колко щастлива,
утеха ти бях във трудните дни.
Нощем мечтаех в леглото сънлива,
за мечтите си знаех аз, не знаеше ти.

Четиридесет и четири лета отлетяха.
Станах майка. Дали бях добра?
Две момченца край мене лудяха.
Днес мъже са. Аз съм сама.

Търся отново твоето рамо,
твоята нежна, остаряла ръка.
Ти си Мадоната в мене, мамо,
Лунна соната, топла роса.